Интервю с шеф Станимир Радичев

Кога станахте за първи път главен готвач?

Когато бях на 24 години ме поканиха да оглавя кухнята на „Ловна среща“. Повечето от нещата, които вкарах в менюто тогава бяха стандартни и такива, които бях видял от многото пътувания в чужбина – различни и непознати за търновската публика.

Голяма чест за мен бе, когато ме избраха за главен готвач на „Рачев хотел „Болярски“. Изборът бе между мен и други утвърдени готвачи във Велико Търново с опит и дългогодишен стаж. Трябваше да следя работата във всички кухни на хотела, да работя повече от всички. Няма как да се докажеш пред другите, ако не покажеш, че знаеш и можеш много повече от тях.

Как един готвач поиска да учи Богословие?

Докато работех аз учех Богословие. Може би по някаква наследствена линия. Прабаба ми биеше камбаната в село Сушица, където съм израснал. Записах Богословие и ми беше много интересно и полезно. Запознах се с мирогледа на много хора с различни религии, което улеснява общуването с различни хора от всякакви вероизповедания. А, всичко се учи и се прави с хора, сам не можеш да направиш нищо, колкото и да си добър.

Обичате да експериментирате.

Да, обичам да създавам нови неща, да променям традиционни рецепти, да ги пречупвам през собствената си призма и така да създавам нещо различно и неопитано досега.

Какви са Вашите специалитети?

В процеса на готвене постоянно в главата ми изникват рецепти и когато трябва да напиша ново меню, пиша тях. Да измисляш нови и нови неща и да са различно направени, не е толкова лесно.

Черпя вдъхновение от всичко. Случвало ми се е и да сънувам рецептата.

Работата на готвача е като работата на художника.

Възможно е това сравнение. Един и същ пейзаж, рисуван от различни художници, ще се хареса различно от всеки. Същото е и с готвенето. Готвачи изпълняват една и съща рецепта, но какво ще се получи накрая и коя рецепта е най-харесвана – ще реши клиентът.

Вашите кулинарни предпочитания?

Харесвам всичко. Страшно обичам различни морски деликатеси, всякакви риби. Но обичам да готвя всичко. Храня се доста разнообразно, по-точно опитвам разнообразна храна. Защото да се храниш е малко по-сложно, когато работиш постоянно.

У вас кой готви?

Когато съм у дома, аз готвя. Но това се случва много рядко – винаги в неделя, но не всяка.

Какво е съотношението на рецепта и изпълнение в едно ястие?

Може би по равно, не мога да преценя. Рецептата си е рецепта, но пък ако нямаш чувството… За мен готвенето е любов. Случвало се е много пъти при едни и същи условия, продукти и уреди, едно и също ястие, приготвено от различни хора да се получи различно. Има някаква магия, но не знам каква.

Говорите с такава любов за работата си. Тя не е просто работа за Вас, ами нещо много повече.

Това е целият ми живот. Обичам това, което правя и мисля, че точно затова отношението ми към готвеното е толкова специално. Аз трябва да дам всичко от себе си. За мен не е само това, какво ще получа за работата си. На първо място е да свърша тази работа и да направя нещо коренно различно.

Чувствате ли се успял в професията?

Донякъде, но има какво да се иска още доста. Има още много и големи стъпала, които трябва да изкача. Чувствам, че съм постигнал нещо, но винаги има още какво да се желае.

Радостен съм, че днес каквото и да подхвана то се случва. Знам, че това се дължи на дългогодишния ми опит и на многобройните грешки преди това.

И сте избрал България.

Камъкът си тежи на мястото, както се казва.